Автор: Миряна Мирочник www.bball.bg
В края на януари Рилски спортист се подсили с американеца Анджело Калояро. Тимът от Самоков играе сезон, който има всички предпоставки да остане един от най-успешните в историята на клуба. Рилецо взе бронз в турнира за Купата на България на 1 март във Варна, класира се за Файнъл Фор на Балканската лига и върви трети в класирането на НБЛ. Това се дължи на сполучливия подбор на баскетболисти, а Калояро е последното доказателство за това. Крилото бързо блесна с добра защита и резултатно нападение. Анджело бе в основата на бронза за Купата, а в сряда изведе отбора до лесна победа над Спартак в Плевен. BBALL.BG го избра за №1 на 21 кръг в НБЛ. Понеже за него се знае малко, решихме, че е крайно време да ви разкажем повече за момчето от Калифорния.
- Здравей, Анджело! Произхождаш от спортно семейство. Ще ни разкажеш ли повече за тази фамилна черта?- Аз съм най-големият от четири деца, имам двама братя и една сестра. Брат ми Вини е на 22 години и е футболист. Играе в университета на Сан Франциско и иска да започне професионалната си кариера от следващата година. Сестра ми Джоан е 21-годишна и тренира волейбол в Калифорнийския университет Бъркли. Най-малкият ми брат Джино е само на 16, занимава се с гимназиален баскетбол. Родителите ми също са били спортисти. Баща ми Доминик е играл в колежа Де Анса (Калифорния), а майка ми Морийн в университета Пепърдийн, където е и член на Залата на славата. Тя вероятно е най-добрият спортист в семейството ни, рекордът й в Пепърдийн за най-много вкарани точки все още не е подобрен(б.а. - 2190 точки за общо 114 срещи).
- Имаш и италиански паспорт. Разкажи ни малко повече за това.Семейството ми има дълго родословие. Прапрадядо ми е пристигнал в Америка с децата си, търсейки работа. За нас с родителите ми беше чест, че сме негови наследници и решихме да покажем на света колко сме горди, че неговата кръв тече във вените ни, получавайки и италианско гражданство.
- За какво мечтаеше като малък? - Като дете винаги мечтаех да се занимавам професионално със спорт. Без значение какъв, тренирал съм бейзбол, футбол и баскетбол, и ги обичах всичките.
- Тогава как реши да продължиш именно с баскетбол?- Наистина, не знам. Родителите ми ме запалиха, когато бях съвсем малък. В семейството ми абсолютно всички обичат спорта. Лелите ми, чичовците ми, всичките ми братовчеди, всички спортуваха, и то на високо ниво, а аз винаги бях около тях.
- Това е първият ти професионален сезон. Защо избра именно Рилски спортист? - Агентът ми и аз решихме, че тук ще пасна най-добре. Трябва да си призная, че наистина се радвам, че дойдох, защото много ми харесва. Не бих могъл да си мечтая за по-подходящо място за новобранец. Рилски спортист има много предимства. Тимът е ръководен изключително професионално и огромен принос за това има собственикът (б.а. – Петър Георгиев).
- Атмосферата в отбора изглежда добра. Има ли нещо, което влияе положително на спойката между теб и съотборниците ти, нещо, което ви обединява?- Признавам си, химията между нас е толкова добра, защото постоянно сме заедно. Успяхме да се опознаем и вече сме много близки приятели. Извън тренировките и мачовете, може би прекарваме заедно по около 20 часа седмично. (Смее се).
- Наближават плейофи. Как мислиш, че ще се представи Рилецо? До къде ще стигнат силите ви? - Имам добро предчувствие за плейофите. Все още имаме да работим много и да подобрим някои неща, преди да започнат. Треньорите ни обаче са много опитни и способни. Вярвам, че ако продължим да тренираме здраво, имаме своите шансове да стигнем далеч.
- Кой е Анджело Калояро извън игрището? - Обичам да излизам навън. Откакто съм тук, ходих няколко пъти в София през почивните ми дни и се разхождах в мола.
- Женен ли си?- Не, но имам приятелка в Щатите, за която ще се оженя един ден.
- Дочухме, че понякога излизаш навън само по къси гащета. Свикна ли вече със студеното време в България? - (Смее се отново). Нямам нищо против студеното време, изобщо не ми пречи.
- Следиш ли мачовете в НБА? Имаш ли любим отбор и играч? - Харесвам Голдън Стейт Уориърс. Това е единственият отбор, който играе на около час път от мястото, където живея. Нямам наистина любим играч, но ако трябва да посоча някого, ще кажа Дани Грийн (от Сан Антонио Спърс). Симпатизирам му, защото бяхме в един отбор с брат му в университета на Сан Франциско и все още сме добри приятели.
- Какво би посъветвал някого, който иска да успее на игрището и извън него? - Най-добрият съвет, който мога да дам е да не се отказва никога, защото винаги има пречки по пътя, който трябва да извървиш, за да изпълниш целите си. Само трябва да намериш начин да се справиш с препятствията.
- Има ли нещо, което искаш да кажеш на българските ти фенове? - Искам да благодаря на всички тях, които ме подкрепят и да им кажа, че най-голямата заслуга да ми харесва толкова много тук, е тяхна.