В неделя мъжкият отбор на Рилски спортист закри сезона. Но не мога да кажа, че това бе закриване. За публиката лятото е просто кратка пауза, в която няма да се наслаждава на играта на отбора си. За играчите е време, което ще отделят на любимите си хора.
Състезателите си тръгват, част от тях просто се прибират по родните места, а други ни напускат, за да отидат на различно място. Но никой не казва сбогом, защото тук оставя частица от себе си, частица която ще бъде съхранена от публиката и при всяко споменаване на името ще предизвиква усмивки.
Последния път, в който видяхме отбора в този състав, който спечели 3 бронзови медала от трите шампионата, в които все участие, бе 2 юни. Публиката каза довиждане на част от своите любимци, а други аплодира за последно. Наесен ще посрещне нови лица, които със същата гордост ще облекат белите екипи, защото името на нито един играч не е по-голямо от това на Рилски спортист.