инж. Петър Георгиев сподели, че е трудно да му мине яда от представянето на мъжката формация миналия сезон, но въпреки това гледа само напред в бъдещето. В интервю за BGbasket.com той говори за проблемите в отбора, селекцията и бюджета за новия сезон и женския тим:
Мина ли Ви яда от представянето на мъжкия отбор през миналия сезон?
„Опитвам да го превъзмогна, но не е толкова лесно. Когато си дал всичко от себе си и резултатите не отговарят, поне аз така си мисля, на нещата които правя, е много трудно да ти мине яда. Понякога обаче това амбицира човек повече. Дано и останалите от системата са разбрали къде са им грешките и какво трябва да поправят, за да вървим напред. Аз винаги гледам напред в бъдещето.”
Какви бяха причините за проблемите в отбора?
„Нямам обяснение за това, което се случи накрая. Всъщност не беше само в края, проблемите бяха през втората част на сезона, и по време на Купата, и плейофите. Наистина нямам обяснение за това, което се случи. Винаги могат да се намерят оправдания, но според мен те не са необходими, за мен по-важно е да си извадим поуки.”
Договорите на някои играчи продължават и следващия сезон, а на други изтичат. Смятате ли да задържите някого или ще търсите нови?
„Към момента не е ясна селекцията. От няколюко години се вдигна страшно много летвата по отношение на заплатите, основно от двата най-платежоспособни отбора Левски и Лукойл Академик. Младите български играчи си помислиха, че и те трябва да получават толкова пари, а мисля че са много далеч от истината. Другото, което се получава, е че повечето млади състезатели искат да играят в чужбина. Не знам какво си представят, може би че някой ще ги чака с погача и мед там. Аз съм ходил в чужбина повече от тях и знам за какво става въпрос. Първо трябва да се докажеш и да станеш име тук и след това да търсиш чужди отбори. Много повече са случаите на излезли в чужбина играчи, които не са млади. Разбира се, когато един баскетболист се утвърди и иска да замине, ние, ръководителите, ще се радваме ако отиде в реномиран отбор, наистина печели пари и да прави реклама на българския баскетбол.
” Как успявате да поддържате клуба, ще бъде ли по-голям бюджетът през новия сезон?
„Със сигурност няма да бъде по-голям от миналия сезон. Аз смятам, че за българските стандарти и икономическата ситуация в страната, бюджетът ни беше приличен, да не кажа голям за един град като Самоков и клуб като нашия. Ще опитвам и тази година да се запази бюджета, колкото и да е трудно.
” Какви са амбициите Ви за новия сезон?
„Този въпрос по-скоро трябва да бъде насочен към треньора. Аз никога не съм поставял някакви високи цели и не съм казвал „трябва да станете шампиони”. За мен е важно да се играе приличен баскетбол. Струва ми се обаче, че заплатите които играчите получават, трябва да бъдат според представянето на отбора. Затова опитваме да прокараме такова правило в клуба – играеш добре и получаваш добри пари, но ако играеш слабо – получаваш по-малко. Така е навсякъде по света. Тук подписваш договор, получаваш заплата, храна, място за спане, тренировъчен процес и даваш колкото решиш, че ти се дава от себе си. Така не става и ще опитаме да променим това нещо в нашия клуб за новия сезон.”
Ще има ли турнир „САМЕЛ-90” през този сезон?
„Опитваме се в края на септември да правим такъв турнир, предполагам и тази година ще направим нещо. Зависи и от другите отбори, които по това време ще са на същия етап от подготовката. Искаме турнирът да е традиционен.”
Има ли вариант общината да се включи и да помага на отбора финансово?
„За момента не. Ще опитаме да потърсим някаква помощ, поне за турнири и неща, които директно рекламират Самоков като град и туризма. При добро желание, общината би била сериозен поддръжник и при наличието на такъв, аз смятам че отборът ни ще изглежда още по-прилично.”
Каква е оценката Ви за представянето на женския отбор и какво да очакваме от него догодина?
„На мен ми се искаше жените също да играят по-сериозна роля в българското първенство. В отбора се разчита на млади момичета. Ако всички състезателки, които минаха през нашия клуб в последните 5-6 години, се върнат в отбора, мисля че винаги ще бъдем в тройката. Толкова много от тях тръгнаха в чужбина. Иска ми се да сме по-добри и това е целта – тази година да направим още по-боеспособен отбор. Женският отбор беше направен, за да имат момичетата от школата къде да играят и да се учат. Ние имаме много състезателки и сме най-добрата школа за момичета, като се почне от 10-годишните нагоре. Лошото е, че след определена възраст момичетата напускат клуба, защото разни мениджъри лъжат тях и родителите им. Това, че аз съм давал пари десето години, за да стане някое дете състезателка, вече никой не го отчита. Това е основен бич за баскетбола в България. Много пъти говорим по тези въпроси с федерацията, но за съжаление още не сме намерили правилно решение на проблема.”