Публикуваме без редакция ...
Много от привържениците на Рилски с нетърпение и с противоречиви чувства чакат финалната четворка на Балканската лига в Самоков.Много от нас са се радвали на победите и са страдали от загубите на нашия отбор.Много от нас живеят с успехите и неуспехите на любимия отбор , и всеки по своему вярва или не вярва на успеха в предстоящата надпревара....
Тук искам да пиша за невярващите и поне с малко факти да се опитам да им вдъхна вяра.....
През не толкова далечната 2008/ 2009 г, когато още невярващи и радващи се че имаме такава зала , за пръв път дебютирахме в международни мачове в Балканската лига. На много от фенове те в заличката на спортното училище мечтата ни беше да победим, макар и веднъж чуждестранен отбор.......
А то взехме че станахме шампиони. Някой вярваше ли тогава? През 2010 г. отидохме да играем в Ямбол финалите за купата на България. Още в първият мач се изправихме срещу непобедимият Лукойл на Перо Антич , Уили Дийн и Тодор Стойков. Като се има предвид кризата в която се намирахме тогава подобна на сегашната меко казано никой не ни броеше за ”живи”.Не само че отстранихме Лукоил, но в паметен финал с Левски за миг ”докоснахме” златото.....Някой вярваше ли тогава?
През 2011г на финалната четворка за Балканската лига в Кавадарци се изправихме срещу ”звездният” Левски на нашият „любимец” Константин Папазов .Пред повече от двеста самоковски фенове пътували до Македония момчетата които изведе Росен Барчовски направиха „на пух и прах Арън Харпър, Лодърдейл, Чековски и компания. На някой от Самоков вярваше ли му се, че в рамките на три дена трябва пак да пътува до Македония за да гледа достойният финал с местния Фени.
Напред момчета.... Ние сме с Вас!